Притча: Писмото на баба
Едно момче гледало баба си по какъв начин написа писмо. По едно време я попитало:
- Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?
Бабата спряла да написа и му дала отговор:
- Да, в действителност пиша за теб, само че по-голям от думите е моливът, който употребявам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.
Заинтригувано, момчето погледнало молива. Той не изглеждал нещо изключително.
- Но той е напълно елементарен! – разочаровано възкликнало то.
- Зависи по какъв начин гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет значими качества, които, в случай че успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.
Първо, ти си кадърен на велики неща, само че не трябва в никакъв случай да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я назоваваме Бог и той постоянно ни води съгласно волята си.
Второ, понякога би трябвало да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, само че по-късно става доста по-остър. Така и ти би трябвало да се научиш да понасяш избрана болежка и горест, тъй като те ще те създадат по-добър човек.
Трето, моливът постоянно ни разрешава да използваме гума, с цел да изтрием грешките си. Това значи, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е безусловно неприятно. То ни оказва помощ да продължим по пътя към справедливостта.
Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова постоянно търси в себе си и в хората това, което се намира вътре в тях.
И петото качество на молива е, че той постоянно оставя диря. По същия метод, би трябвало да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя диря и в никакъв случай не трябва да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.
